| |
| |
 |
| |
Съществува ли формула на любовта?
Какво е любовта? Има ли любов от пръв поглед? Защо на едни им върви и те, срещнали се веднъж, после нито веднъж не са съжалили за това, а чувството на други изчезва някъде след първата физическа близост? И изобщо има ли я любовта? Поети, писатели, философи вече няколко века не могат да стигнат до единно мнение. Което е и разбираемо: "Колкото хора, толкова и любови". Докато учените за сметка на това имат свое напълно определено и научно обосновано мнение. Затова може да се каже, че са извели универсална за всички "формула на любовта".
Американската психоложка Хелен Фишер изследвала дейността на човешкия мозък в момент на "нежна страст". При това, не в момента непосредствено преди половия контакт, а именно в процеса на влюбеност, увлечение, любов, наричайте го, както искате. Тоест, има се предвид нещо разтеглено във времето. Ще попитате какво общо има това с мозъка. Ето че има! Оказва се, че състоянието на влюбеност, отговаря на напълно определени химически реакции и излъчвания, които се поддават на съвременните методи на сканиране. Именно тези процеси активизират мозъка ни в момента, когато ние изведнъж обръщаме внимание на това какви необикновени очи има момчето, което седи отсреща или на това, колко заразително се смее ето онази девойка. И може колкото си искате да говорите за "стрелата на Амур" или за любовта от пръв поглед, чиято съдба решава някой там на небето, но решаваща роля тук играе нашият мозък, нашият организъм. Това е научно доказан факт и от него не можеш да се скриеш никъде. И последствията могат да бъдат най-непредсказуеми: вие можете след час да забравите за предмета на вашата "мозъчна активност", а може и още половин живот да го сънувате.
Американските психолози, заели се плътно с този въпрос, са стигнали до извода, че състоянието на любовта се дели на три стадии: въжделение, страстно увлечение и привързаност. При това, всеки от тези стадии може, колкото и печално да е това, да се окаже и последен.
 Първият стадий е въжделението. Е, това състояние е пряко свързано със сексуалното възбуждане, с потребността на организма от секс. И той продължава от няколко часа до няколко дни - докато не се смени хормоналният фон, докато организмът не "засити" своята сексуална жажда. На този стадий, май само романтичните и неопитни тийнейджъри или девойки, възпитани със сапунените сериали, където принцът идва на бял кон изведнъж и за цял живот, са способни да оценяват своето състояние като "любов до гроб". По-опитните особи, като правило рядко грешат по този повод. Нещо повече, много млади хора, не достигнали още съзнателния избор на един постоянен партньор, зациклят на първия етап, без да се стремят към останалите. А защо им е? Остротата на усещанията са налице на 100 процента, разнообразието от впечатления - също, а "силните страдания", ако ги обземат, то е само до момента на първото (второ, трето), съвсем конкретно физическо разтоварване.
Ако на този етап още не сте "скъсали" и сте напълно доволни един от друг, то настъпва вторият стадий на любовта - страстното увлечение. Това вече е по-сериозно! И продължава този стадий доста по-дълго (учените смятат - от 2 до 12 месеца). Да се говори за "трезв ум и здрав разум" в състоянието на влюбеност, е абсолютно невъзможно. Ето как Хелен Фишер го описва:
"Страстното увлечение представлява само по себе си стадият, на който другата личност не напуска главата ви нито денем, нито нощем и вие не можете да се освободите от нея с усилие на волята. Вашият мозък е съсредоточен върху положителните качества на любимия човек и игнорира всички отрицателни". Това познато ли ви е? Именно в това състояние повечето влюбени до двадесет и пет години вземат жизнено важното решение "да живеят заедно дълго и щастливо и да умрат в един и същи ден". И, както вие сами разбирате, много от тях грешат, тъй като желанието да бъдат заедно в много голяма степен се диктува от все същите злощастни "химически изменения в организма": човек в най-прекия смисъл на думата се намира в еуфория.
Най-мощният химически допинг допамин, предизвиква чувстото на щастие, фенилетиламин усилива възбудата, серотонинът задържа вашите емоции в състояние на постоянен подем, норадреналинът създава усещането за всемогъщество. Е, как ви се харесва святото чувство на неземна любов, хладнокръвно разложено от досадните учени на съставащите го химически съединения? Можете да възразявате колкото си искате против подобна трактовка, но фактът си остава факт: с такава доза, никакви разумни доводи не ви действат. Между другото, Наполеон (явно не може да не се признае, че е бил умен), предлагал да се въведе закон, според който да се забранява на всички да встъпят в брак, ако се познават по-малко от половин година. А съвременните учени, подкрепящи "химическата формула на любовта", смятат, че тази граница е явно занижена.
Интересно е, че в женския организъм тестостеронът, наркотикът, затъмняващ съзнанието на човека, се съдържа 20 пъти по-малко, отколкото в мъжкия. Дали това е добре или зле - ето ви информация за размисъл.
Но рано или късно настъпва третият стадий на привързаност. Това е своеобразен изпит дали сте сгрешили, намирайки се в еуфория, или не. Именно този стадий американските психолози и предлагат за се смята за истинската любов, дадена ни действително за цял живот. Двамата щастливци сега не се занимават да правят любов от сутринта до вечерта и вече се появява време да поговорят и просто внимателно да погледнат един на друг. На преден план излизат съвсем други качества на партньора. И тук, уви, разочарованието може да настъпи много бързо. Нерядко именно в този момент мъжът бива осенен от мъдрата мисъл: "И какво толкова намерих в нея?", а жената започва да разбира, какво е имала пердвид майка й, когато й е казвала: "Не прави това".
Остава ни обаче само да обвиняваме опиянения от химическите реакции организъм, но от това едва ли ще ни стане по-леко. И все пак, справедливо е да признаем, че се срещат двойки, на които наистина им е провървяло: на тях продължава да им е добре заедно, те имат какво да си кажат един на друг, на много неща гледат по един и същ начин, а дори когато спорят, в споровете им се ражда истината, а не разочарование и сексът се явява логично продължение на близостта на две личности. Такава двойка може с пълно право да каже, че техният съюз е бил не само просто реакция на биохимическото избухване в организма им.
Ето такава е "химическата формула на любовта". С нея можете да не се съгласите, можете да спорите по нея - кой както му се харесва. Това тук са само "голи" научни факти, без претенции за авторски коментар.
|
| |
|
|
|
| |
Съществува ли формула на любовта?
Какво е любовта? Има ли любов от пръв поглед?
Защо на едни им върви и те, срещнали се веднъж, после
нито веднъж не са съжалили за това, а чувството на други
изчезва някъде след първата физическа близост?
И изобщо има ли я любовта? Поети, писатели,
философи вече няколко века не могат да стигнат до
единно мнение. Което е и разбираемо: "Колкото хора,
толкова и любови". Докато учените за сметка на това
имат свое напълно определено и научно обосновано
мнение. Затова може да се каже, че са извели универсална
за всички "формула на любовта".
Американската психоложка Хелен Фишер изследвала
дейността на човешкия мозък в момент на "нежна страст".
При това, не в момента непосредствено преди половия
контакт, а именно в процеса на влюбеност, увлечение,
любов, наричайте го, както искате. Тоест, има се
предвид нещо разтеглено във времето.
Ще попитате какво общо има това с мозъка.
Ето че има! Оказва се, че състоянието на влюбеност,
отговаря на напълно определени химически реакции
и излъчвания, които се поддават на съвременните методи
на сканиране. Именно тези процеси активизират мозъка
ни в момента, когато ние изведнъж обръщаме внимание
на това какви необикновени очи има момчето, което седи
отсреща или на това, колко заразително се
смее ето онази девойка. И може колкото си искате да
говорите за "стрелата на Амур" или за любовта от пръв
поглед, чиято съдба решава някой там на небето,
но решаваща роля тук играе нашият мозък, нашият
организъм. Това е научно доказан факт и от него не
можеш да се скриеш никъде. И последствията могат
да бъдат най-непредсказуеми: вие можете след час
да забравите за предмета на вашата "мозъчна активност",
а може и още половин живот да го сънувате.
Американските психолози, заели се плътно с този въпрос,
са стигнали до извода, че състоянието на любовта се дели
на три стадии: въжделение, страстно увлечение и
привързаност. При това, всеки от тези стадии може,
колкото и печално да е това, да се окаже и последен.
Първият стадий е въжделението.
Е, това състояние е пряко свързано със сексуалното
възбуждане, с потребността на организма от секс.
И той продължава от няколко часа до няколко
дни - докато не се смени хормоналният фон,
докато организмът не "засити" своята сексуална жажда.
На този стадий, май само романтичните и неопитни
тийнейджъри или девойки, възпитани със сапунените
сериали, където принцът идва на бял кон изведнъж и за
цял живот, са способни да оценяват своето състояние
като "любов до гроб". По-опитните особи, като правило
рядко грешат по този повод. Нещо повече, много млади
хора, не достигнали още съзнателния избор на един
постоянен партньор, зациклят на първия етап, без да
се стремят към останалите. А защо им е? Остротата на
усещанията са налице на 100 процента, разнообразието
от впечатления - също, а "силните страдания", ако ги
обземат, то е само до момента на първото (второ, трето),
съвсем конкретно физическо разтоварване.
Ако на този етап още не сте "скъсали" и
сте напълно доволни един от друг, то настъпва
вторият стадий на любовта - страстното увлечение.
Това вече е по-сериозно! И продължава този стадий
доста по-дълго (учените смятат - от 2 до 12 месеца).
Да се говори за "трезв ум и здрав разум" в състоянието
на влюбеност, е абсолютно невъзможно.
Ето как Хелен Фишер го описва:
"Страстното увлечение представлява само по себе
си стадият, на който другата личност не напуска
главата ви нито денем, нито нощем и вие не можете
да се освободите от нея с усилие на волята. Вашият
мозък е съсредоточен върху положителните качества
на любимия човек и игнорира всички отрицателни".
Това познато ли ви е? Именно в това състояние повечето
влюбени до двадесет и пет години вземат жизнено
важното решение "да живеят заедно дълго и щастливо
и да умрат в един и същи ден".
И, както вие сами разбирате, много от тях грешат,
тъй като желанието да бъдат заедно в много голяма
степен се диктува от все същите злощастни "химически
изменения в организма": човек в най-прекия смисъл
на думата се намира в еуфория.
Най-мощният химически допинг допамин, предизвиква
чувстото на щастие, фенилетиламин усилива възбудата,
серотонинът задържа вашите емоции в състояние на
постоянен подем, норадреналинът създава усещането
за всемогъщество. Е, как ви се харесва святото чувство
на неземна любов, хладнокръвно разложено от досадните
учени на съставащите го химически съединения? Можете
да възразявате колкото си искате против подобна
трактовка, но фактът си остава факт: с такава доза,
никакви разумни доводи не ви действат. Между другото,
Наполеон (явно не може да не се признае, че е бил умен)
, предлагал да се въведе закон, според който да се
забранява на всички да встъпят в брак, ако
се познават по-малко от половин година.
А съвременните учени, подкрепящи
"химическата формула на любовта", смятат,
че тази граница е явно занижена.
Интересно е, че в женския организъм тестостеронът,
наркотикът, затъмняващ съзнанието на човека,
се съдържа 20 пъти по-малко, отколкото в мъжкия.
Дали това е добре или зле - ето ви информация
за размисъл.
Но рано или късно настъпва третият стадий на
привързаност. Това е своеобразен изпит дали сте
сгрешили,
намирайки се в еуфория, или не. Именно този стадий
американските психолози и предлагат за се смята за
истинската любов, дадена ни действително за цял живот.
Двамата щастливци сега не се занимават да правят
любов от сутринта до вечерта и вече се появява време да
поговорят и просто внимателно да погледнат един на друг.
На преден план излизат съвсем други качества на
партньора. И тук, уви, разочарованието може да настъпи
много бързо. Нерядко именно в този момент мъжът
бива осенен от мъдрата мисъл: "И какво толкова намерих
в нея?", а жената започва да разбира, какво е имала
пердвид майка й, когато й е казвала: "Не прави това".
Остава ни обаче само да обвиняваме опиянения от
химическите реакции организъм, но от това едва ли ще
ни стане по-леко. И все пак, справедливо е да признаем,
че се срещат двойки, на които наистина им е
провървяло: на тях продължава да им е добре заедно,
те имат какво да си кажат един на друг, на много неща
гледат по един и същ начин, а дори когато спорят, в
споровете им се ражда истината, а не разочарование и
сексът се явява логично продължение на близостта на
две личности. Такава двойка може с пълно право да
каже, че техният съюз е бил не само просто реакция на
биохимическото избухване в организма им.
Ето такава е "химическата формула на любовта".
С нея можете да не се съгласите, можете да спорите по
нея - кой както му се харесва. Това тук са само "голи"
научни факти, без претенции за авторски коментар.
|
| |
|
|
